1 июн. 2007 г., 11:13

* * *

781 0 9
Не са ми присъщи лоши обноски.
Добре се държа - предполагам.
Мозък си имам, дори да е малък,
но всъщност на него залагам.

Минуси имам, дал Бог много.
Мисля, това е нормално.
Мога да сключа с всеки облога,
че няма човек идеален.

Но кой ме прокле и съдбата открадна,
съдбата ми толкова жалка?
Едно ми е ясно, че няма закони
за кражба такава - не малка!

Сега се изграждам отново и бавно
по старите пътища скитам.
Вече оклюмал и вече безславно
аз плетките си разплитам.

Те - късат се нишките, аз ги завързвам
и пак продължавам играта.
Но тя е жестока и толкова истинска -
за разлика от съдбата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истински си и заплиташ по-хубава плетка!!!
  • кое е по-истинско - играта (коя, чия игра)или съдбата? За всеки е индивидуално, предполагам. Зависи дали изобщо вярваш в съдбата...
    Много хубав стих!!!
  • Поздрави, Вальо!!!
  • Минуси имам, дал Бог много.
    Мисля, това е нормално.
    * * *
    "Ако животът те е затрупал с минуси, положи ги един върху друг, за да станат плюсове!"
    Поздрави, Вальо!
  • То май идеални хора няма...........Важното е правилната самооценка,а твоята е толкова обстойнаХареса ми

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...