* * *
Добре се държа - предполагам.
Мозък си имам, дори да е малък,
но всъщност на него залагам.
Минуси имам, дал Бог много.
Мисля, това е нормално.
Мога да сключа с всеки облога,
че няма човек идеален.
Но кой ме прокле и съдбата открадна,
съдбата ми толкова жалка?
Едно ми е ясно, че няма закони
за кражба такава - не малка!
Сега се изграждам отново и бавно
по старите пътища скитам.
Вече оклюмал и вече безславно
аз плетките си разплитам.
Те - късат се нишките, аз ги завързвам
и пак продължавам играта.
Но тя е жестока и толкова истинска -
за разлика от съдбата...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
