5 jun 2009, 12:39

* * * 

  Poesía
814 0 12
Когато в мен морето потъмнее
и яростта приижда на вълни,
в очите дъжд довеждат ветровете
и дълго не престава да вали.
Когато в мен се борят черни бури,
мъгли навяли в моята душа,
в сърцето ми не спират да бушуват...
Напомнят със тъга за есента.
Но идва ден, когато ще затихнат
и бурите, и всички ветрове.
Със топъл поглед пак ще се усмихна
и пак ще има слънчево небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??