eva_32 (Ева Корназова) eva_32 (Ева Корназова)
6 110
Jun 5, 2009, 12:39 PM

* * *

  Poetry
911 0 12

Когато в мен морето потъмнее

и яростта приижда на вълни,

в очите дъжд довеждат ветровете

и дълго не престава да вали.

 

Когато в мен се борят черни бури,

мъгли навяли в моята душа,

в сърцето ми не спират да бушуват...

Напомнят със тъга за есента.

 

Но идва ден, когато ще затихнат

и бурите, и всички ветрове.

Със топъл поглед пак ще се усмихна

и пак ще има слънчево небе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0