* * *
Когато в мен морето потъмнее
и яростта приижда на вълни,
в очите дъжд довеждат ветровете
и дълго не престава да вали.
Когато в мен се борят черни бури,
мъгли навяли в моята душа,
в сърцето ми не спират да бушуват...
Напомнят със тъга за есента.
Но идва ден, когато ще затихнат
и бурите, и всички ветрове.
Със топъл поглед пак ще се усмихна
и пак ще има слънчево небе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
