. . .

. . .

Ако е чаша - да бъде с кафе,

ако е синьо - да бъде небе.

Ако е път - да бъде без край,

ако е пролет - нека е май.

Ако е мъка - нека е стон,

ако е гара - да е празен перон.

Ако е утро - да бъде копнеж,

ако е чувство - нека е скреж.

Ако е песен - нека е валс,

ако е мисъл - да бъде от жар.

Ако е стих - да е кратък,

ако е сън - да е сладък.

Ако е въздух - да стига,

ако е нощ - да е звездна.

Ако е свещ - да догаря,

ако е чувство - да сгрява.

Ако е храм - да е светъл,

ако е скрин - да е празен.

Ако е посока - нека е юг,

ако е удар - да бъде от чук.

Ако е трева - да е окосена,

ако е молитва - да е смирена.

Ако е луна - да е млечна,

ако е любов - да е вечна.

Ако е дом - да бъде с комин,

ако е вино - да бъде пелин.

Ако е мит - да е самодива,

ако е билка - да е коприва.

Ако е изгрев - да е китара,

ако е залез - нека прощава.

Ако е боя - да е контрастна,

ако е схватка - да е опасна.

Ако е острие - да е бръснач,

ако е сбогуване - да е по здрач.

Ако е лодка - да не потъва,

ако е рана - да заздравява.

Ако е щурец - да не спира,

ако е вода - да извира.

Ако е участ - да е различна,

ако е среща - да е романтична.

Ако е пропаст - да е дълбока,

ако е птица - да бъде високо.

Ако е дърво - да е акация,

ако е номер - да е атракция.

Ако е звук - да е клавирен,

ако е вятър - да е немирен.

Ако е истина - да е вечна,

ако е смърт - да е далечна...