17 jun 2008, 22:42

* * *

  Poesía » Otra
899 0 19
                            Пак е кръгла луната.

                            Като дребна и жълта монета.

                            Пак банално търкаля в небето

                            балонна осанка.

                            Няма мисли в главата ми.

                            Счупени дребни парчета

                            от поредния взрив на сърцето

                            по моята сянка.

                            Пак доказа животът,

                            че нещо е сбъркано в мене.

                            Не успях да платя на съдбата

                            за място уютно.

                            И по дланите потни

                            разбити емоции стенат.

                            Възпитавам с шамари душата

                            за новото лутане.

                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...