17 июн. 2008 г., 22:42

* * *

903 0 19
                            Пак е кръгла луната.

                            Като дребна и жълта монета.

                            Пак банално търкаля в небето

                            балонна осанка.

                            Няма мисли в главата ми.

                            Счупени дребни парчета

                            от поредния взрив на сърцето

                            по моята сянка.

                            Пак доказа животът,

                            че нещо е сбъркано в мене.

                            Не успях да платя на съдбата

                            за място уютно.

                            И по дланите потни

                            разбити емоции стенат.

                            Възпитавам с шамари душата

                            за новото лутане.

                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...