Като дребна и жълта монета.
Пак банално търкаля в небето
балонна осанка.
Няма мисли в главата ми.
Счупени дребни парчета
от поредния взрив на сърцето
по моята сянка.
Пак доказа животът,
че нещо е сбъркано в мене.
Не успях да платя на съдбата
за място уютно.
И по дланите потни
разбити емоции стенат.
Възпитавам с шамари душата
за новото лутане.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
