Като дребна и жълта монета.
Пак банално търкаля в небето
балонна осанка.
Няма мисли в главата ми.
Счупени дребни парчета
от поредния взрив на сърцето
по моята сянка.
Пак доказа животът,
че нещо е сбъркано в мене.
Не успях да платя на съдбата
за място уютно.
И по дланите потни
разбити емоции стенат.
Възпитавам с шамари душата
за новото лутане.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
