17.06.2008 г., 22:42 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
757 0 19
                            Пак е кръгла луната.

                            Като дребна и жълта монета.

                            Пак банално търкаля в небето

                            балонна осанка.

                            Няма мисли в главата ми.

                            Счупени дребни парчета

                            от поредния взрив на сърцето

                            по моята сянка.

                            Пак доказа животът,

                            че нещо е сбъркано в мене.

                            Не успях да платя на съдбата

                            за място уютно.

                            И по дланите потни

                            разбити емоции стенат.

                            Възпитавам с шамари душата

                            за новото лутане.

                                  

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук съм както винаги...впечатлена!
  • Трогна ме Вале,а ти си чудесна!
  • Възпитавам с шамари душата

    за новото лутане.

    Вале!...
    Приятелско рамо!!!
  • Възпитавам с шамари душата
    за новото лутане.

    Ех, и ти ли! Малко й е изглежда другата мъка!

  • Силно и идейно!
    Поздрави, Валя!
  • Удоволствие е прочитът на всеки твой стих!
    Малко тъжно...за шамаросаната душа...
    Поздрав!
  • Стана ми тъжно,защото често се чувствам такаМного се надявам да е само лирическата!Поздравления за стиха,Вале!С обич!
  • Всички имаме по нещо сбъркано в себе си,Вале,в това ни е чара,мила.Ти определено не се вместваш в калъпи разни,ти си уникална.Гуш
  • Не успях да платя на съдбата

    за място уютно.


    Кой ли е успял?
    Докосваш, Вале, много тихичко и красиво, докосваш!
  • " Счупени дребни парчета

    от поредния взрив на сърцето"
    !!!
  • Губиш се...

    ***

    Обичам да те чета!
  • "Възпитавам с шамари душата
    за новото лутане."

    ...


    поздравления!
  • Колко истинно за луната, но мила Валя представи си, че тя ни е
    обърнала гръб и точно ти не си виновна...
    Пак замислящ подарък си ни направила - благодаря и прегръдки!!!
  • "Счупени дребни парчета

    от поредния взрив на сърцето

    по моята сянка."

    Вселената от взрив се създала.
    и дала е живот на сянката.
    И може от едно сърце парчетата
    да умножат по хиляди прекрасното...

    Прекрасна е душата ти!Аплодисменти за чувствения стих!

  • "Пак доказа животът,
    че нещо е сбъркано в мене."


    Дали е в теб?

    Замислящо Откровение! Поздрав!

  • И аз си задавам този въпрос всеки ден!Сбъркана ли съм?И отговор все немирам.Поздравления!
  • Сбъркано ли?! Може би...! Щом си губя думите. Или в мен има нещо сбъркано, но ми е трудно да коментирам професионалистите. А ти си една от тях. Ще кажа само-невероятна е поезия ти, Валя!
    Прегръщам те!
  • Нищо не е сбъркано в теб, а светът е объркан!
    Прекрасна си!
    Удоволствие е да чета стиховете ти!
  • Винаги те чета с удоволствие. Поздрав!
Предложения
: ??:??