Като дребна и жълта монета.
Пак банално търкаля в небето
балонна осанка.
Няма мисли в главата ми.
Счупени дребни парчета
от поредния взрив на сърцето
по моята сянка.
Пак доказа животът,
че нещо е сбъркано в мене.
Не успях да платя на съдбата
за място уютно.
И по дланите потни
разбити емоции стенат.
Възпитавам с шамари душата
за новото лутане.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени