Отново заваляха хилядите ми въпроси,

а всеки отговор от теб огромна болка носи!

И увисват думите ни в тишината,

не усетихме кога превзе ни самотата!

Уж заедно, а все сами сме,

и щастието във нещастие увихме,

търсим някакво спасение далече,

топлотата тежък остър камък я пресече!

Живеем в илюзорната измама,

че ако решим, ще можем да се справим двама

и чак когато разберем, че идва края,

ще можем да открием поотделно Рая!