Отново заваляха хилядите ми въпроси,
а всеки отговор от теб огромна болка носи!
И увисват думите ни в тишината,
не усетихме кога превзе ни самотата!
Уж заедно, а все сами сме,
и щастието във нещастие увихме,
търсим някакво спасение далече,
топлотата тежък остър камък я пресече!
Живеем в илюзорната измама,
че ако решим, ще можем да се справим двама
и чак когато разберем, че идва края,
ще можем да открием поотделно Рая!
© Таня Китанчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
