* * *
Отново заваляха хилядите ми въпроси,
а всеки отговор от теб огромна болка носи!
И увисват думите ни в тишината,
не усетихме кога превзе ни самотата!
Уж заедно, а все сами сме,
и щастието във нещастие увихме,
търсим някакво спасение далече,
топлотата тежък остър камък я пресече!
Живеем в илюзорната измама,
че ако решим, ще можем да се справим двама
и чак когато разберем, че идва края,
ще можем да открием поотделно Рая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Китанчева Всички права запазени
