7 jul 2016, 10:42

***

672 1 2

ще изрязваш
писмата ми
и поезията
и ще ги слагаш
в рамки


за да ме гледаш когато
не съм до теб

 

тайно ще се молиш
на господ
да ти целувам
дланите
и клепачите


за да заспиш
по-спокойно

 

няма да лакираш
ноктите си в червено
ще бъдат
в различни цветове
каквато е и палитрата
на душата ти


на косата ти
на очите ти
с жълти точици

ще мачкаш


завивките ми
че не обгръщат
моето тяло
кафето ще е студено
без захар
(със захар го обичаш)
тръпчиво


като устните ти
счупената грамофонна плоча
умиращият вече джаз

 

все още
те обичам такава
съвсем моя и ничия друга

принадлежаща


по ум
по душа
по тяло

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги знаеш как да ме усмихнеш. Няма нужда да ти благодаря. Подарявам ти силни прегръдки и топла усмивка!
  • О,...прекрасно е...! Пристрастена съм към творбите ти. Обичам да те чета.
    Пишеш толкова естествено и истински, че докосваш най- дълбокото. Героите
    във твоите приказни светове са толкова реални, имат толкова силно присъствие.
    Произведенията ти съществуват! Те са живи! И говорят.

    "завивките ми
    че не обгръщат
    моето тяло
    кафето ще е студено
    без захар
    (със захар го обичаш)
    тръпчиво

    като устните ти
    счупената грамофонна плоча
    умиращият вече джаз

    все още
    те обичам такава
    съвсем моя и ничия друга
    принадлежаща

    по ум
    по душа
    по тяло"

    А този творба остави в мен някакво необяснимо и специално чувство...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...