***
ще изрязваш
писмата ми
и поезията
и ще ги слагаш
в рамки
за да ме гледаш когато
не съм до теб
тайно ще се молиш
на господ
да ти целувам
дланите
и клепачите
за да заспиш
по-спокойно
няма да лакираш
ноктите си в червено
ще бъдат
в различни цветове
каквато е и палитрата
на душата ти
на косата ти
на очите ти
с жълти точици
ще мачкаш
завивките ми
че не обгръщат
моето тяло
кафето ще е студено
без захар
(със захар го обичаш)
тръпчиво
като устните ти
счупената грамофонна плоча
умиращият вече джаз
все още
те обичам такава
съвсем моя и ничия друга
принадлежаща
по ум
по душа
по тяло
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Пиринкова Всички права запазени
