***

7 июл. 2016 г., 10:42

Поэзия » Любовная

420 1 2

ще изрязваш
писмата ми
и поезията
и ще ги слагаш
в рамки

за да ме гледаш когато
не съм до теб

тайно ще се молиш
на господ
да ти целувам
дланите
и клепачите

за да заспиш
по-спокойно

няма да лакираш
ноктите си в червено
ще бъдат
в различни цветове
каквато е и палитрата
на душата ти

на косата ти
на очите ти
с жълти точици

ще мачкаш

завивките ми
че не обгръщат
моето тяло
кафето ще е студено
без захар
(със захар го обичаш)
тръпчиво

като устните ти
счупената грамофонна плоча
умиращият вече джаз

все още
те обичам такава
съвсем моя и ничия друга

принадлежаща

по ум
по душа
по тяло

burningdesire (Любослава Пиринкова)

2016-07-09T17:21:37+03:00

Винаги знаеш как да ме усмихнеш. Няма нужда да ти благодаря. Подарявам ти силни прегръдки и топла усмивка!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-07-09T16:06:02+03:00

О,...прекрасно е...! Пристрастена съм към творбите ти. Обичам да те чета.
Пишеш толкова естествено и истински, че докосваш най- дълбокото. Героите
във твоите приказни светове са толкова реални, имат толкова силно присъствие.
Произведенията ти съществуват! Те са живи! И говорят.

"завивките ми
че не обгръщат
моето тяло
кафето ще е студено
без захар
(със захар го обичаш)
тръпчиво

като устните ти
счупената грамофонна плоча
умиращият вече джаз

все още
те обичам такава
съвсем моя и ничия друга
принадлежаща

по ум
по душа
по тяло"

А този творба остави в мен някакво необяснимо и специално чувство...