29 may 2015, 0:53

А аз с трева в зъбите 

  Poesía » De amor
468 0 2

Избяга нощта, миришеща на сено,

на сладост на устни, шепнейки нежни думи.

Жар на обич, тежкото вино.

Несънувани сънища ме правят безумен.

 

Тревите струят роса под нозете.

Прохладно е. Такава благодат!

Кажете ми, кажете ми, кажете

има ли друго щастие, а?!

 

От крайни къщи слушам "Ку-ку-ри-гу".

Звучи отдавна звънко в тишината.

Прегърбен старец хваща нейде риба

и се любува тихо на водата.

 

А аз съм бос. Нищо де. Прохлада.

И слънцето ме гледа отвисоко.

Ти си на прага. Свежа. Толко млада.

А аз с трева в зъбите пия жадно сокове...

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • сънища недосънувани... ухаят на млада трева...
    и твоите стихове...благодат..
  • Окосени тревите в нозете спят,
    сънуват нежно полюшване,
    двама не помнят на кой са свят...
    И им се пие, и им се пуши...
Propuestas
: ??:??