29 мая 2015 г., 00:53

А аз с трева в зъбите 

  Поэзия » Любовная
437 0 2

Избяга нощта, миришеща на сено,

на сладост на устни, шепнейки нежни думи.

Жар на обич, тежкото вино.

Несънувани сънища ме правят безумен.

 

Тревите струят роса под нозете.

Прохладно е. Такава благодат!

Кажете ми, кажете ми, кажете

има ли друго щастие, а?!

 

От крайни къщи слушам "Ку-ку-ри-гу".

Звучи отдавна звънко в тишината.

Прегърбен старец хваща нейде риба

и се любува тихо на водата.

 

А аз съм бос. Нищо де. Прохлада.

И слънцето ме гледа отвисоко.

Ти си на прага. Свежа. Толко млада.

А аз с трева в зъбите пия жадно сокове...

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • сънища недосънувани... ухаят на млада трева...
    и твоите стихове...благодат..
  • Окосени тревите в нозете спят,
    сънуват нежно полюшване,
    двама не помнят на кой са свят...
    И им се пие, и им се пуши...
Предложения
: ??:??