А аз с трева в зъбите
Избяга нощта, миришеща на сено,
на сладост на устни, шепнейки нежни думи.
Жар на обич, тежкото вино.
Несънувани сънища ме правят безумен.
Тревите струят роса под нозете.
Прохладно е. Такава благодат!
Кажете ми, кажете ми, кажете
има ли друго щастие, а?!
От крайни къщи слушам "Ку-ку-ри-гу".
Звучи отдавна звънко в тишината.
Прегърбен старец хваща нейде риба
и се любува тихо на водата.
А аз съм бос. Нищо де. Прохлада.
И слънцето ме гледа отвисоко.
Ти си на прага. Свежа. Толко млада.
А аз с трева в зъбите пия жадно сокове...
© Красимир Дяков All rights reserved.
