10 sept 2011, 11:57

А аз все още те обичам! 

  Poesía
539 0 2

Сърце проклето,

послушай ме веднъж поне

и спри да чувстваш...

Той не заслужава

да биеш ускорено

в такт с трепетта

на любовта.

Крака проклети,

отново ли се подкосихте?

И вие ме предадохте,

за сетен път...

Ръце проклети,

защо треперите

от вълнение в екстаз,

че кого видяхте...?

Аз виждам само човек,

когото някога познавах,

отдавна, в миналото си,

или, накратко казано,

далечен, стар познат...

Отивам да го поздравя,

а по пътя тайничко надявам се

и паметта ми да ме предаде,

поне за малко да забравя

онова незабравимото...

- че лятото

превърна се в есен,

есента в зима,

зимата в края на година,

годината в година,

а аз все още те обичам!


© Магдалена Динева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??