А аз все още те обичам!
Сърце проклето,
послушай ме веднъж поне
и спри да чувстваш...
Той не заслужава
да биеш ускорено
в такт с трепетта
на любовта.
Крака проклети,
отново ли се подкосихте?
И вие ме предадохте,
за сетен път...
Ръце проклети,
защо треперите
от вълнение в екстаз,
че кого видяхте...?
Аз виждам само човек,
когото някога познавах,
отдавна, в миналото си,
или, накратко казано,
далечен, стар познат...
Отивам да го поздравя,
а по пътя тайничко надявам се
и паметта ми да ме предаде,
поне за малко да забравя
онова незабравимото...
- че лятото
превърна се в есен,
есента в зима,
зимата в края на година,
годината в година,
а аз все още те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Динева Всички права запазени
