10 сент. 2011 г., 11:57

А аз все още те обичам!

671 0 2

Сърце проклето,

послушай ме веднъж поне

и спри да чувстваш...

Той не заслужава

да биеш ускорено

в такт с трепетта

на любовта.

Крака проклети,

отново ли се подкосихте?

И вие ме предадохте,

за сетен път...

Ръце проклети,

защо треперите

от вълнение в екстаз,

че кого видяхте...?

Аз виждам само човек,

когото някога познавах,

отдавна, в миналото си,

или, накратко казано,

далечен, стар познат...

Отивам да го поздравя,

а по пътя тайничко надявам се

и паметта ми да ме предаде,

поне за малко да забравя

онова незабравимото...

- че лятото

превърна се в есен,

есента в зима,

зимата в края на година,

годината в година,

а аз все още те обичам!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Динева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...