6 ago 2007, 16:16

А беше лято

  Poesía
1.2K 0 4
Събудих се, а беше лято,
светът посрещна ме с топъл лъч,
усмихната посрещах аз зората
в очакване на този миг.
Да бъда с теб
очаквах толкоз време,
от щастие премаляла чаках деня,
когато погледите ще си слеем
и ще сбъднем още една мечта.
Но зимата ме изненада ненадейно,
разбрах, че с друга  бил си в нощта,
че с друга изживял си нашата мечта
и бавно в сърцето трупаха се бели преспи,
сковаха го от студ, не знам дали ще ми просветне,
светът ми е  безвъзвратно пуст...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...