А беше лято
светът посрещна ме с топъл лъч,
усмихната посрещах аз зората
в очакване на този миг.
Да бъда с теб
очаквах толкоз време,
от щастие премаляла чаках деня,
когато погледите ще си слеем
и ще сбъднем още една мечта.
Но зимата ме изненада ненадейно,
разбрах, че с друга бил си в нощта,
че с друга изживял си нашата мечта
и бавно в сърцето трупаха се бели преспи,
сковаха го от студ, не знам дали ще ми просветне,
светът ми е безвъзвратно пуст...
© Валя Митова All rights reserved.