Aug 6, 2007, 4:16 PM

А беше лято

  Poetry
1.2K 0 4
Събудих се, а беше лято,
светът посрещна ме с топъл лъч,
усмихната посрещах аз зората
в очакване на този миг.
Да бъда с теб
очаквах толкоз време,
от щастие премаляла чаках деня,
когато погледите ще си слеем
и ще сбъднем още една мечта.
Но зимата ме изненада ненадейно,
разбрах, че с друга  бил си в нощта,
че с друга изживял си нашата мечта
и бавно в сърцето трупаха се бели преспи,
сковаха го от студ, не знам дали ще ми просветне,
светът ми е  безвъзвратно пуст...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...