Хей, ти помниш ли как бе преди?
Как мечтаехме да се слеят нашите души...
Помниш ли онези дни,
изпълнени с толкова красиви мечти?

Да... аз помня!

Онзи поглед... мога ли да го забравя?!
Толкова нежен... сякаш бях в рая!
Помниш ли, че бях... Твоята принцеса?
Всички тези дни... Господи, къде са?

Помниш ли как говорехме със часове?
Вярвахме, че времето за нас ще спре!
А помниш ли дори как карахме се сладко?
Но... това се случваше за много кратко!

Помниш ли това?... Къде са тези дни?
Къде сгреших? Какво се промени?
Сега... по-студен си и от камък,
няма и следа от онзи пламък!

Погледни тези зелени очи!
Помниш ли какво ми казваше преди?
Че никога няма да ги накараш да плачат!
А сега... по бузите сълзи се стичат!

Ще чакам аз онова момче,
защото в него остана моето сърце!
Не разбираш ли че, не мога без теб!
Нека заедно напишем последния куплет...!