Dec 25, 2008, 10:52 AM

... а бях твоята принцеса

  Poetry » Love
766 0 1

Хей, ти помниш ли как бе преди?
Как мечтаехме да се слеят нашите души...
Помниш ли онези дни,
изпълнени с толкова красиви мечти?

 

Да... аз помня!

 

Онзи поглед... мога ли да го забравя?!
Толкова нежен... сякаш бях в рая!
Помниш ли, че бях... Твоята принцеса?
Всички тези дни... Господи, къде са?

 

Помниш ли как говорехме със часове?
Вярвахме, че времето за нас ще спре!
А помниш ли дори как карахме се сладко?
Но... това се случваше за много кратко!

 

Помниш ли това?... Къде са тези дни?
Къде сгреших? Какво се промени?
Сега... по-студен си и от камък,
няма и следа от онзи пламък!

 

Погледни тези зелени очи!
Помниш ли какво ми казваше преди?
Че никога няма да ги накараш да плачат!
А сега... по бузите сълзи се стичат!

 

Ще чакам аз онова момче,
защото в него остана моето сърце!
Не разбираш ли че, не мога без теб!
Нека заедно напишем последния куплет...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано... Напишете го пустият му последен куплет! С обич!
    Честито Рождество Христово!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....