А е толкова жалко...
А Е ТОЛКОВА ЖАЛКО...
Има хора такива-
виждат само едно
и по свой маниер го обикват:
от океана-тази малка вълничка,
в която заглъхва ухото;
от целия бряг-една песъчинка,
която убива в пантофа;
от пътя към къщи-една дупка- предател,
в която колата ти хлътва;
от Рая - крилата, този жив вентилатор,
под който косите настръхват
а главата настива!
Има хора такива...
Но защо в тях се влюбваме
чак до самопогубване
и скоро дори мисълта
сами да останем в света
ни плаши до лудване?!...
А е толкова жалко
вместо бряг, океан,
или райски път, водещ за никъде
да си капчица пясък
сама себе си свряла
под нечий крак, за да бъде... обичана!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Божилова Todos los derechos reservados
