А е толкова жалко...
А Е ТОЛКОВА ЖАЛКО...
Има хора такива-
виждат само едно
и по свой маниер го обикват:
от океана-тази малка вълничка,
в която заглъхва ухото;
от целия бряг-една песъчинка,
която убива в пантофа;
от пътя към къщи-една дупка- предател,
в която колата ти хлътва;
от Рая - крилата, този жив вентилатор,
под който косите настръхват
а главата настива!
Има хора такива...
Но защо в тях се влюбваме
чак до самопогубване
и скоро дори мисълта
сами да останем в света
ни плаши до лудване?!...
А е толкова жалко
вместо бряг, океан,
или райски път, водещ за никъде
да си капчица пясък
сама себе си свряла
под нечий крак, за да бъде... обичана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
