А ирисът отдавна изсветля
Бездънни са очите на страха!
И в тях съзрях парчета слабост!
Ти искаше да ме запазиш?! Не успя –
загубил бе сърдечната си благост!
Превзе те тихо, без да те щади
това, което да ти правят не желаеш.
А чувство, знаеш, трудно се гради –
руши се лесно, ако преиграеш!
Раздялата с достойнство преживях –
не съм за ден или за два Принцеса!
Обичаш някой? Нека е без страх –
с любов в сърцето – без намеса.
През филтъра на миналите дни
тъгата се оттече. Преболяла!
А ирисът, преливащ от сълзи,
избистрен е. За новото начало.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
