Jul 1, 2009, 6:03 PM

А ирисът отдавна изсветля

  Poetry » Love
3.6K 3 56

Бездънни са очите на страха!
И в тях съзрях парчета слабост!
Ти искаше да ме запазиш?! Не успя –
загубил бе сърдечната си благост!

Превзе те тихо, без да те щади
това, което да ти правят не желаеш.
А чувство, знаеш, трудно се гради –
руши се лесно, ако преиграеш!

Раздялата с достойнство преживях –
не съм за ден или за два Принцеса!
Обичаш някой? Нека е без страх –
с любов в сърцето – без намеса.

През филтъра на  миналите дни
тъгата се оттече. Преболяла!
А ирисът, преливащ от сълзи,
избистрен е. За новото начало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...