30 jul 2020, 6:32  

А как боли глава от него

  Poesía
952 10 10

В Луната влез... на чупката да седнем!

Брадичката подпрях си на коляно.

Под ментата са първите ми седем –

мохито се брои по преживяно!

 

Садя́ целувки – нищо! Никне плява

за сламките на ром от златна есен...

Преместих дясното крило отляво,

ще се лети дори с едно – отвесно!!

 

На залеза, отрязъл лунно синьо,

налей живот!... А как боли глава от него...! 😊

За цвят в коктейла - свят разпертушинен

и лед на кубчета от детското му "Лего".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иржи, много се радвам,ч е те забавляват тези свързани вдъхновения! Благодаря, че ми остави хубави думи! Данида, благодаря от сърце! Ники - и твоят стих ме провокира Благодаря за чудесно настроение, което рисуваш с думи!
  • Брави, Ина! Страхотия си...
    "Преместих дясното крило отляво,
    ще се лети дори с едно – отвесно!!"
    Поздравявам и въздействието на Райна за такова прекрасно вдъхновение!
  • При тия, наистина качествени, казващи много истини стихове, вече се страхувам да пускам мои....Много оригинално изразени мисли, а пъ финала....страхотна поанта, Краси! Харесва ми и това "свързване" един със друг, изникват идеи, раждат се наистина шедьоври!!..Аплодисменти !!!
  • Пу-пу-пу Благодаря ти, Дени!
  • И Райна и ти,Красе сте чудесни.

Щом свия и последния си пръст 🇧🇬

Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб, ...
1.2K 6 9

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...