А как боли глава от него
В Луната влез... на чупката да седнем!
Брадичката подпрях си на коляно.
Под ментата са първите ми седем –
мохито се брои по преживяно!
Садя́ целувки – нищо! Никне плява
за сламките на ром от златна есен...
Преместих дясното крило отляво,
ще се лети дори с едно – отвесно!!
На залеза, отрязъл лунно синьо,
налей живот!... А как боли глава от него...! 😊
За цвят в коктейла - свят разпертушинен
и лед на кубчета от детското му "Лего".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Благодаря за чудесно настроение, което рисуваш с думи!
