Пролет е навън, а зима е в мен.
Песни звучат, сърцето кърви.
Небето над мен е пълно с мечти.
Разбити сърца рисуват любов.
А колко е просто да подадеш ръка,
да ме докоснеш със топла длан!
А колко е просто да бъдеш до мен,
да бъдем щастливи, да бъдем добри!
А колко е просто, когато до теб,
щом имаш нужда - има човек!
Вятър шуми в клоните пак.
Падат листа, отронват се дни.
Ронят сълзи мъртви души.
Самотна звезда грее в нощта.
Навън заваля, стопи се, тъга!
Аз вече не искам да бъда сама!
А колко е просто да бъдеш до мен!
А колко е просто да бъда до теб!
© Ася Стоянова Todos los derechos reservados