3.03.2010 г., 22:47

А колко е просто?

742 0 0

Пролет е навън, а зима е в мен.
Песни звучат, сърцето кърви.
Небето над мен е пълно с мечти.
Разбити сърца рисуват любов.


     А колко е просто да подадеш ръка,
     да ме докоснеш със топла длан!
     А колко е просто да бъдеш до мен,
     да бъдем щастливи, да бъдем добри!
     А колко е просто, когато до теб,
     щом имаш нужда - има човек!


Вятър шуми в клоните пак.
Падат листа, отронват се дни.

Ронят сълзи мъртви души.
Самотна звезда грее в нощта.


    Навън заваля, стопи се, тъга!
    Аз вече не искам да бъда сама!


    А колко е просто  да бъдеш до мен!
    А колко е просто да бъда до теб!





    

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...