3.03.2010 г., 22:47

А колко е просто?

739 0 0

Пролет е навън, а зима е в мен.
Песни звучат, сърцето кърви.
Небето над мен е пълно с мечти.
Разбити сърца рисуват любов.


     А колко е просто да подадеш ръка,
     да ме докоснеш със топла длан!
     А колко е просто да бъдеш до мен,
     да бъдем щастливи, да бъдем добри!
     А колко е просто, когато до теб,
     щом имаш нужда - има човек!


Вятър шуми в клоните пак.
Падат листа, отронват се дни.

Ронят сълзи мъртви души.
Самотна звезда грее в нощта.


    Навън заваля, стопи се, тъга!
    Аз вече не искам да бъда сама!


    А колко е просто  да бъдеш до мен!
    А колко е просто да бъда до теб!





    

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...