Пролет е навън, а зима е в мен.
Песни звучат, сърцето кърви.
Небето над мен е пълно с мечти.
Разбити сърца рисуват любов.

     А колко е просто да подадеш ръка,
     да ме докоснеш със топла длан!
     А колко е просто да бъдеш до мен,
     да бъдем щастливи, да бъдем добри!
     А колко е просто, когато до теб,
     щом имаш нужда - има човек!

Вятър шуми в клоните пак.
Падат листа, отронват се дни.

Ронят сълзи мъртви души.
Самотна звезда грее в нощта.

    Навън заваля, стопи се, тъга!
    Аз вече не искам да бъда сама!

    А колко е просто  да бъдеш до мен!
    А колко е просто да бъда до теб!