Може би всичко свърши отдавна.
Може би ги изгубихме –
сърцата трептящи, ръцете замаяни,
очите, в които се влюбихме.
А може би просто животът се случва
и всичко красиво умира.
Може би всичко отдавна приключи
но самотата гримираме,
така че, да бъдем по-малко нещастни
и себе си лъжем отново,
че имаме обич, но всичко е ясно,
щом утрото сàмо е ново. ...