А може би всичко е минало
Може би всичко свърши отдавна.
Може би ги изгубихме –
сърцата трептящи, ръцете замаяни,
очите, в които се влюбихме.
А може би просто животът се случва
и всичко красиво умира.
Може би всичко отдавна приключи
но самотата гримираме,
така че, да бъдем по-малко нещастни
и себе си лъжем отново,
че имаме обич, но всичко е ясно,
щом утрото сàмо е ново.
А утрото идва след дългите нощи,
когато до тебе заспивам,
но празна се чувствам. И още. И още.
И в мене е ледена зима.
Дори на любов и копнеж да прилича
и още до мен да те има,
светът бе ужасно, напълно различен,
когато бях твоя любима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
