А може би всичко е минало
Може би всичко свърши отдавна.
Може би ги изгубихме –
сърцата трептящи, ръцете замаяни,
очите, в които се влюбихме.
А може би просто животът се случва
и всичко красиво умира.
Може би всичко отдавна приключи
но самотата гримираме,
така че, да бъдем по-малко нещастни
и себе си лъжем отново,
че имаме обич, но всичко е ясно,
щом утрото сàмо е ново.
А утрото идва след дългите нощи,
когато до тебе заспивам,
но празна се чувствам. И още. И още.
И в мене е ледена зима.
Дори на любов и копнеж да прилича
и още до мен да те има,
светът бе ужасно, напълно различен,
когато бях твоя любима.
© Мариета Караджова All rights reserved.
