Може би всичко свърши отдавна.

Може би ги изгубихме –

сърцата трептящи, ръцете замаяни,

очите, в които се влюбихме.

А може би просто животът се случва

и всичко красиво умира.

Може би всичко отдавна приключи

но самотата гримираме,

така че, да бъдем по-малко нещастни

и себе си лъжем отново,

че имаме обич, но всичко е ясно,

щом утрото сàмо е ново.

А утрото идва след дългите нощи,

когато до тебе заспивам,

но празна се чувствам. И още. И още.

И в мене е ледена зима.

Дори на любов и копнеж да прилича

и още до мен да те има,

светът бе ужасно, напълно различен,

когато бях твоя любима.