24 nov 2010, 17:57

А надеждата... 

  Poesía
574 0 8

 

 

Неокосено лято умряло в косите ми

сякаш гларусен плясък  изтръгна

от дните...

Отшумяла вълна 

и солено покритие ...

Морско цяло превика  я

а блестят и следите...

Есен...

топлият шал 

дъх събрал във конците си

незаметнат 

воал от мъгли 

сън златици...

Мека

 снежна завивка 

е отпратила 

птиците...

Заблестели звезди

не в небе а в

прозорци...

Бели призраци

с четки са 

нанасяли щрихите...

От комините 

плетки

са изплетени 

 пушеци...

Вън кълбета от сняг се разхождат

 на глутници...

Незабързана пролет

се пързаля по

жицата...

И в недрата ù топло

е 

и в ръцете

и в песните...

Долетели са  птици

преродени

с дърветата...

 Нацъфтели

камшици...

А надеждата кретаща...

 

 

 

 

 

 

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??