Nov 24, 2010, 5:57 PM

А надеждата...

  Poetry
721 0 8

 

 

Неокосено лято умряло в косите ми

сякаш гларусен плясък  изтръгна

от дните...

Отшумяла вълна 

и солено покритие ...

Морско цяло превика  я

а блестят и следите...

Есен...

топлият шал 

дъх събрал във конците си

незаметнат 

воал от мъгли 

сън златици...

Мека

 снежна завивка 

е отпратила 

птиците...

Заблестели звезди

не в небе а в

прозорци...

Бели призраци

с четки са 

нанасяли щрихите...

От комините 

плетки

са изплетени 

 пушеци...

Вън кълбета от сняг се разхождат

 на глутници...

Незабързана пролет

се пързаля по

жицата...

И в недрата ù топло

е 

и в ръцете

и в песните...

Долетели са  птици

преродени

с дърветата...

 Нацъфтели

камшици...

А надеждата кретаща...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...