А надеждата...
Неокосено лято умряло в косите ми
сякаш гларусен плясък изтръгна
от дните...
Отшумяла вълна
и солено покритие ...
Морско цяло превика я
а блестят и следите...
Есен...
топлият шал
дъх събрал във конците си
незаметнат
воал от мъгли
сън златици...
Мека
снежна завивка
е отпратила
птиците...
Заблестели звезди
не в небе а в
прозорци...
Бели призраци
с четки са
нанасяли щрихите...
От комините
плетки
са изплетени
пушеци...
Вън кълбета от сняг се разхождат
на глутници...
Незабързана пролет
се пързаля по
жицата...
И в недрата ù топло
е
и в ръцете
и в песните...
Долетели са птици
преродени
с дърветата...
Нацъфтели
камшици...
А надеждата кретаща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
