Довереница (Дочка Василева)
477 17390
22 abr 2020, 1:10

А навика не се лекува 

  Poesía » Filosófica
1182 8 10

 

Разбирам… Чувам…Неизменно е.

Мечтите падайки умират.

Както прохождат  неродените,

а в стъпките сълзи извират…

 

Разбирам... Чувам... Бог високо е.
И времената са нагънати.
Изгарят и сухото и мокрото,
а светлината е в отвъдното...

 

Разбирам…Чувам… Примирявам се

с неистини във петолиния.

Не са виновни музикантите,

че който плаща дирижира ги…

 

Разбирам… Чувам… Невъзможно е

да отделиш зърно от плявата.

Че правдата се движи тромаво

в живот с размер на оцеляване…

 

Разбирам… Чувам… Но се правя че,

обратното не съществува.

Страхът е майката на навика,

а навика не се лекува…

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих!
  • Доче!
    Страхът е майката на навика... Уютно ни е да живеем без бури, но така губим най-красивата дъга след тях.
  • Актуално, болезнено, но истинско! Приятелски поздрав, Доче!
  • Благодаря ви момичета и момчета. Бъдете здрави!
  • Чувала съм, че те наричат Мъдрост!
    Ти наистина си такава, Доче!
    С това стихотворение предизвикваш вдъхновението ми, мила! ❤️
  • Много ми хареса, особено финалът, Дочка! Образност, мъдрост, искреност!
  • Да, трудно е да се освободи човек от страха и от навика! Но, може да се опита. Много е хубаво!
  • Не са виновни музикантите,

    че който плаща дирижира ги…

    Много хубаво!
  • Толкова мъдрост срещам тук...
  • а навикът става част от морала
Propuestas
: ??:??