А навика не се лекува
Разбирам… Чувам…Неизменно е.
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е.
И времената са нагънати.
Изгарят и сухото и мокрото,
а светлината е в отвъдното...
Разбирам…Чувам… Примирявам се
с неистини във петолиния.
Не са виновни музикантите,
че който плаща дирижира ги…
Разбирам… Чувам… Невъзможно е
да отделиш зърно от плявата.
Че правдата се движи тромаво
в живот с размер на оцеляване…
Разбирам… Чувам… Но се правя че,
обратното не съществува.
Страхът е майката на навика,
а навика не се лекува…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
