А навика не се лекува
Разбирам… Чувам…Неизменно е.
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е.
И времената са нагънати.
Изгарят и сухото и мокрото,
а светлината е в отвъдното...
Разбирам…Чувам… Примирявам се
с неистини във петолиния.
Не са виновни музикантите,
че който плаща дирижира ги…
Разбирам… Чувам… Невъзможно е
да отделиш зърно от плявата.
Че правдата се движи тромаво
в живот с размер на оцеляване…
Разбирам… Чувам… Но се правя че,
обратното не съществува.
Страхът е майката на навика,
а навика не се лекува…
© Дочка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубав стих!
-
Доче!
Страхът е майката на навика... Уютно ни е да живеем без бури, но така губим най-красивата дъга след тях. -
Актуално, болезнено, но истинско! Приятелски поздрав, Доче!
-
Благодаря ви момичета и момчета. Бъдете здрави!
-
Чувала съм, че те наричат Мъдрост!
Ти наистина си такава, Доче!
С това стихотворение предизвикваш вдъхновението ми, мила! ❤️ -
Много ми хареса, особено финалът, Дочка! Образност, мъдрост, искреност!
-
Да, трудно е да се освободи човек от страха и от навика! Но, може да се опита. Много е хубаво!
-
Не са виновни музикантите,
че който плаща дирижира ги…
Много хубаво! -
Толкова мъдрост срещам тук...
-
а навикът става част от морала
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
