diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
6 dic 2017, 11:55

А ние с теб сме толкоз влюбени...

735 6 4

Една недоизпушена цигара
и в чашите, на дъното – уиски.
Та, утре – сутрин ще разкажа,
история по белите ми листи...
За няколко петна по ризата
размазано червило и спирала.
Аз тази нощ не писах стихове,
защото сляхме се в мечтано цяло...
По себе си усещам 
още
от онзи аромат на страстите,
за който любопитна, 
нощем –
Луната свети на терасата...
А ние с теб сме толкоз влюбени.
Сами, останали в една Вселена,
където всичко би било загубено,
щом две душѝ не се намерят.

 

Danny Diester
02.12.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0