А ние с теб сме толкоз влюбени...
Една недоизпушена цигара
и в чашите, на дъното – уиски.
Та, утре – сутрин ще разкажа,
история по белите ми листи...
За няколко петна по ризата
размазано червило и спирала.
Аз тази нощ не писах стихове,
защото сляхме се в мечтано цяло...
По себе си усещам
още
от онзи аромат на страстите,
за който любопитна,
нощем –
Луната свети на терасата...
А ние с теб сме толкоз влюбени.
Сами, останали в една Вселена,
където всичко би било загубено,
щом две душѝ не се намерят.
Danny Diester
02.12.2017
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
