Dec 6, 2017, 11:55 AM

А ние с теб сме толкоз влюбени...

  Poetry » Love
731 6 4

Една недоизпушена цигара
и в чашите, на дъното – уиски.
Та, утре – сутрин ще разкажа,
история по белите ми листи...
За няколко петна по ризата
размазано червило и спирала.
Аз тази нощ не писах стихове,
защото сляхме се в мечтано цяло...
По себе си усещам 
още
от онзи аромат на страстите,
за който любопитна, 
нощем –
Луната свети на терасата...
А ние с теб сме толкоз влюбени.
Сами, останали в една Вселена,
където всичко би било загубено,
щом две душѝ не се намерят.

 

Danny Diester
02.12.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...