А ние с теб сме толкоз влюбени...
Една недоизпушена цигара
и в чашите, на дъното – уиски.
Та, утре – сутрин ще разкажа,
история по белите ми листи...
За няколко петна по ризата
размазано червило и спирала.
Аз тази нощ не писах стихове,
защото сляхме се в мечтано цяло...
По себе си усещам
още
от онзи аромат на страстите,
за който любопитна,
нощем –
Луната свети на терасата...
А ние с теб сме толкоз влюбени.
Сами, останали в една Вселена,
където всичко би било загубено,
щом две душѝ не се намерят.
Danny Diester
02.12.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
