12 jul 2007, 14:25

А някога... 

  Poesía
1425 0 5
А някога...


А някога, далеч от тук,
когато теменугите цъфтят,
ще долавяш само оня звук,
който мислите ми ще шептят.

В очите ти бездънни ще се къпят
нощи морско лято,
краката ти на сън ще стъпват
пясъка с цвета на злато.

Ще чуваш тъжната и песен,
ще виждаш златните и цветове,
ще се усещаш космически отнесен,
като мъдрото мастилено небе.

А после тихо ще поплакваш,
ще гледаш снимките си с часове,
всяка нощ, заспивайки, ще искаш
да бъдеш там, де сърцето те зове...

© Емо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??