Jul 12, 2007, 2:25 PM
А някога...
А някога...
А някога, далеч от тук,
когато теменугите цъфтят,
ще долавяш само оня звук,
който мислите ми ще шептят.
В очите ти бездънни ще се къпят
нощи морско лято,
краката ти на сън ще стъпват
пясъка с цвета на злато.
Ще чуваш тъжната и песен,
ще виждаш златните и цветове,
ще се усещаш космически отнесен,
като мъдрото мастилено небе.
А после тихо ще поплакваш,
ще гледаш снимките си с часове,
всяка нощ, заспивайки, ще искаш
да бъдеш там, де сърцето те зове...
А някога, далеч от тук,
когато теменугите цъфтят,
ще долавяш само оня звук,
който мислите ми ще шептят.
В очите ти бездънни ще се къпят
нощи морско лято,
краката ти на сън ще стъпват
пясъка с цвета на злато.
Ще чуваш тъжната и песен,
ще виждаш златните и цветове,
ще се усещаш космически отнесен,
като мъдрото мастилено небе.
А после тихо ще поплакваш,
ще гледаш снимките си с часове,
всяка нощ, заспивайки, ще искаш
да бъдеш там, де сърцето те зове...
© Емо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесен стих!Поздрав!
-
Благодаря,Магдалена !
-
Обичам да те чета, Емо!
Поздравявам те! -
Харесвам те , Емо! Когато теменугите цъфтят стават чудеса.Ти си го разбрал.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!